В „Скин Системс” се събрахме силен екип и имаме време да се посветим изцяло на всеки пациент
Д-р Таня Таскова е специалист с дългогодишен опит в Хирургия на ръце. Придобива специалност по „Ортопедия и травматология” през 1987 г. Дългогодишен кадър на УМБАЛСМ "Н.И.Пирогов", сега тя е част от екипа на отделението по „Ортопедия и травматология” в МБАЛ Скин Системс в гр. Елин Пелин.
Д-р Таскова, какви са най-често срещаните заболявания на ръцете и от какво са причинени те?
Заболяванията на ръката биват травматични, генетично вродени заболявания и такива, които са причинени от промени в хормоналния баланс на пациентите.
Тези с генетичен произход касаят заболяването Дюпюитрен. При него настъпват промени в тъканите на дланта, които започват да присвиват трайно пръстите. Пръстите не могат нито пасивно, нито активно да бъдат изпънати и остават в сгънато положение. Това се получава постепенно. Заболяванията, които са на база на хормонални промени, са стенозиращ тендовагинит, синдром на карпалния канал и Морбюз дьо Кервен.
Травматичните състояние сигурно са неизброими?
Така е, виждала съм какво ли не. Особено характерни са травмите, причинени от работа с машини. Един циркуляр спокойно може да смели и сухожилия, и кости и пациентът да пристигне в окаяно състояние, без сухожилие, без кост и на практика почти без палец. А, знаете, това е важна структура от ръката, без която не можем да направим дори минимален захват.
Какво правите в подобна ситуация?
Преценявам, че трябва да направя кост. Обаче не можеш веднага да поставиш кост поради опасноста от инфекция. Затова тя първо се замества с друг материал. Пациентът се лекува с антибиотици, минават поне 3-4 месеца, за да сме сигурни, че вътре няма спяща инфекция.
Такива случаи съм виждала при инциденти с режещи инструменти, че единственото, с което ни е помогнал инструментът е, че не е ампустирал целия пръст. Но работата и по такива травми е тежка, тъй като не позволява възстановяването на сухожилие, а само на кост. Имах пациент, при който беше такова чудо, че артериите вървяха от двете страни на раната. Тогава поставяме кости във функционално положение на палеца, защото сухожилията биха прирастнали към меките тъкани и биха останали без никаква функция. После човек може поне да направи захват – да хване и да отключи врата.
Случва се при тежки травми да не можем напълно да възстановим работата на ръката, но пациентът може да си върши редица неща от първа необходимост, ползвайки палеца си.
Техниката, която описахте Ваша ли е?
Да. Няма да забравя, още нямах взета специалност. Тогава професорът, който беше шеф на болницата по ортопедия в Горна Баня, я видя. Той още не знаеше, че това е моя работа, моя техника. Завърших курс по специалност в група от 25 човека, от които 24-а мъже. Бях единствената жена в курса. Често преподавателите изобщо не ми обръщаха внимание, включително и този професор. Имах усещането, че преподават на всички други 24 човека в залата и като срещат моя поглед извъртат глава. На изпита обаче разказах подробно за работата си. Професорът ме попита само „Вие, колега, откъде сте?”.
Аз отвърнах, че съм от София, от Пирогов. Тогава, имайте предвид, имаше голяма борба между Горна Баня и Пирогов. Горна Баня функционираше в огромен обем с плановите операции, а при нас в Пирогов бяха спешните. Между лекарите обаче се усещаше непрестанна надпревара кои са по-добри специалисти.
Завърших курса, явих се на изпит за специалност и дори имаше шеги, че професорът от болницата в Горна Баня ще иска да ми асистира за тази техника. Признателна съм и до днес, няма да забравя след изпита колко суперлативи изказа той за мен и техниката. После като се разчуха думите му в гилдията едни ми се радваха сърдечно, други ме гледаха лошо.
Кръстили ли ли сте някак вашата техника, дадохте ли й име?
Не. И до ден днешен не съм. Такива невероятни травми идват и съм виждала, че не винаги се работи по точна техника. По този метод за първи път работих върху един млад 25-годишен дърводелец от Петрич. След много години го срещнах и се зарадвах на труда си, което ми е достатъчно.
Какви други техники практикувате?
Кросфингер, т. нар. несвободна кожна пластика, вземане на костен трансплантат от аутоостеопластика, с което се правят по-дълги пръсти и др. Има и неочаквани предизвикателства. Помня една пациентка от Добрич, млада жена, с ампутация на крайната нокътна фаланга на пръст. Искаше да й помогна, за да има отново хубав маникюр. Тогава направих аутоостеопластика, направих кросфингер, след което трябваше да изчакаме 3 месеца, за да заздравее всичко това и да продължим работа. Тогава разговарях и със специалистите по ноктопластика, изчетох и много чуждестранни сайтове. Разбрах, че не може да се изгради нокът върху мека тъкан. Затова взех нокът от ходилото на жената и го присадих на удължения й пръст. После специалисти по нокопластика свършиха останалото и стигнахме до резултата, който пациентката искаше.
Оставаме с впечатление, че хирургията ви е специализирала и в технологията на работа на много уреди и машини, които причиняват травми на пациентите Ви?
Така е. Хирургията ме научи на технологията на всички машини, на елементите им, чарковете им, принципът им на работа. Тези машини са много опасни, трябва да се работи с повишено внимание с тях, могат да причинят тежки инфекции, да поставят пациента в дълъг възстановителен процес. Случват се счупвания, пресиране на кости, травми. Много често идват пациенти с травми от абрихт (нещо като ренде за заглаждане на дърво), от циркуляр. Виждала съм гледки, които хората свързват по-скоро с филми на ужасите.
Най-обикновен кухненски блендер може да причини ужасни щети на ръката. Първият път, когато ми се случи да пристигне при мен пациент с такава травма, счупих блендера, за да сглобя ръката му. С времето се специализирах и във финия механизъм на кухненския уред и ги разглабям без да ги чупя. Пръстите глобяваме, блендерите разглобяваме. Шегата настрана, но е факт, че боравейки с каквито и да било инструменти, трябва много да внимаваме и да пазим ръцете си.
Бихте ли дали съвет как да действаме при травма на ръка?
Добре е, ако има налично подръчно средство – здрав картон, линийка, друг неогъваем предмет – да се постави, за да се изолира временно крайникът. Върху него е хубаво да се постави парче плат и отгоре лед.
А, при счупване с отворена рана?
Тогава е добре да се постави чисто парче плат, да се превърже, за да не се замърсява раната и ледът да бъде поставен не върху, а около раната. В такива случаи обикновено едната кост се е показала отгоре и не бива в никакъв случай да се намества от неспециалист. Тази кост се прибира само по оперативен път при стерилни условия. Затова веднага се идва в болница, прави се кюретаж на тази кост, обработва се в зависимост от конкретната травма.
От какво най-често страдат децата като заболявания на ръцете?
Страдат често от вроденото заболяване синдактилия. При него пръстите са прилепнали един с друг. Може да е само кожна, а може и да е костна деформация.
Има ли разлика в методите на лечение за деца и за възрастни?
Разлика няма освен при стенозиращия тендовангинит, който е вродено заболяване на палеца при някои деца. Оперативната методика обаче е една и съща и при възрастните, и при децата.
Как се насочихте към медицината?
Още от дете знаех, че ще следвам медицина. Затруднението дойде от там, че преди това завърших математичека гимназия. Бях добра по математика, но не бях отличничка. Завърших с 5,60 – диплома твърде ниска за „Медицина”. Именно затова и се наложи да кандидатствам две поредни години. Изкарвах пълни шестици на кандидатстудентските изпити, но не можех да се докосна до прием. Хем имах ниска диплома, хем имаше ред за приемане на някои избрани от властта деца. Желанието ми обаче беше непреодолимо. Чичо ми беше лекар във ВМА в специалното отделение, в което се преглеждаха само полковници и генерали. Баща ми пък беше шеф на „Стоматологията” във ВМА.
Вие обаче сте кадър на Пирогов преди да станете част от екипа на Скин Системс.
А, още преди това бях селски лекар. Когато аз завърших, такава беше процедурата едно време, трябваше да отида да работя по разпределение. Не можеше да си намериш някъде работа, а отиваш, където те разпределят. Така, аз трябваше да стана селски общопрактикуващ доктор. Такъв бях в продължение на 5 години в село Мало Конаре, Пазарджишко. Там от мен стана човек! На третия месец от практиката ми там спасих човек - бай Никола. Беше май месец, никога няма да го забравя. Човекът ме хвана на изхода на болницата, тръгвайки си от работа и ми показа, че има проблем с пръста си. Насочих го към фелдшер и тръгнах към Пловдив, защото щях да си изпусна превоза. Качих се в автобуса и вече спокойна без да бързам се замислих за човека, пътувайки към Пловдив. Слязох от автобуса мигновено щом помислих, че бай Никола има тетанус. Минах почти бегом 2 км пеша обратно към Мало Конаре. От тетанус се умира! Човекът си беше тръгнал от болницата и отидох с линейка до дома му. По пътя шофьорът ми заразказва „Докторке, знаеш ли... При фелдшера видях смъртта”.
Тетанус обхваща мускулите на гръбначния стълб и при пълно съзнание, при най-малкото дразнене – докосване, светлина, шум, дори тих говор, при пациента настъпва контрактура на всички мускули. Това става без да се губи съзнание и обхваща и мускулите на гръдния кош. Пациентът застава в опистотонус (поза, характерна за болеста, при която се получава дъговидно извиване на тялото назад, при което болният се опира само на тила и на петите) и не може да диша. Късмет, че бе хванат навреме, човекът оцеля.
Как избрахте хирургията?
Случайно. След 5 години работа на село, баща ми ме подхвана. Все пак той беше началник на отделение във ВМА. Тогава ми каза „Ти не може да останеш селски доктор!”. Така започнах да се занимавам първо с коремна хирургия в продължение на една година. Бях стигнала до там да мога да оперирам апендицит. После се преместих в ортопедия и травматология и започнах работа в Пирогов. Впоследствие дойдох с най-голямо удоволстие тук в екипа на д-р Цекулов, с който се познаваме именно от Пирогов. Трябва да кажа, че аз съм горда „пироговка”, но там се влачеше много работа, беше много интензивно, много напрегнато и нервно. Истината е, че тук в „Скин Системс” се събрахме много силен екип и имаме възможността да даваме цялото си внимание на пациентите. Харесва ми работата, харесва ми притеснението, харесва ми адреналинът. И сега вече толкова много ми харесва това, че тук имам време да се посветя изцяло на всеки пациент.
